Морски създания наподобяващи извънземни

Медуза Атола (Atolla Jellyfish) 

Медузата Атола е широко разпространено морско същество. Тя живее във всички океани по света, но в плитки води няма да я видите, защото обитава водни дълбини на повече от 700 метра. Подобно на много други дълбоководни създания тези медузи са биолуминисцентни (т.е. светят като светулки ).
Те не използват собствената си светлина, за да ловят плячката си, както правят морските дяволи. Те използват светлината си, за да избягат от враговете си. Ако хищник нападне такава медуза, тя започва да излъчва светлинни импулси подобни на светлинните импулси от стробоскоп. Това светлинно шоу привлича големите риби, които се интересуват не от медузата, а от хищника, който я атакува. Тя пък ще има шанса да се измъкне.

Тези медузи разполагат с едно продълговато пипало, с помощта на което ловят плячката си. Те хващат жертвата си и започват да я дърпат напред назад, докато беззащитното създание изтощено, остане без сили и престане да се бори – точно както рибарите постъпват с много голяма риба. 

 Обикновена ледeна риба или щитовидна ледена риба (Antarctic Ice Fish)  

Екстремофили (това са организми, които живеят при екстремни условия) и обикновено изглеждат доста необичайно. Щитовидната ледена риба с право може да претендира, за първото място между най-странните видове. Както подсказва и името и тази риба живее в дълбоките води на Антарктида, чувства се прекрасно при температури под нулата и се среща на дълбочина до един километър.

Тези риби са абсолютно безцветни, дори и кръвта им е прозрачна. Те имат кръв, но в нея не се съдържа хемоглобин - белтък, съдържащ се в червените кръвни клетки, чийто функция е да придвижва кислорода и предава червеният цвят на кръвта. Това са единствените гръбначни животни в света, които имат такава характеристика, и изследователите все още се опитват да установят защо се е преобразувала в щитовидна ледена риба. Освен това, в кръвта им се съдържа антифризов протеин, който предотвратява замръзване на кръвната течност и меките тъкани. Именно благодарение на този протеин те могат да живеят при температури под нулата, и да не се превръщат в ледени висулки.

Императорска скаридa (Emperor shrimp / Periclimenes Imperator)

Миниатюрната, колоритна императорска скарида прилича повече на бонбон, отколкото на живо същество. Поразителната и украска играе много важна роля…..В същност не е известно защо тези скариди са толкова разноцветни, въпреки че учените ги изучават още от 1967 г. В действителност Императорската скарида няма нужда от камуфлаж, тъй като живее почти изцяло на гърба на морски охлюв, известен като гол охлюв.Този вид охлюв се нарича испански танцьор” Spanish Dancer”( Hexabranchus marginatus ), който няма много врагове. Това се дължи на факта, че той абсорбира токсините от храната си. На практика никой и не прави опит да ги преследва и напада. Вероятно просто обичат „показността”.

Син ангел (Blue Dragon Sea Slug / Glaucus Atlanticus)

Повечето хищници се изхранват с други животни, които са по-малки от размера им. Такъв е законът на природата. Синият ангел противно на логиката атакува и напада най-големите и най-опасните същества, които може намери, като Португалския кораб (Physalia physalis) например. Ако не може да го открие наоколо обаче, той хваща други сини ангели. 

Хранейки се с пипалата на Португалските кораби, Синият ангел поглъща лютиви (жилещи) клетки наречени книдоцити, които складира в специална за целта торбичка в тялото си, за да ги използва в случай, че бъде нападнат.
Странностите на това създание, не свършват дотук. 

Повечето морски охлюви пълзят по дъното на океана, а той поглъща въздушните мехурчета, плувайки точно под повърхността на водата. Ако се вгледате в тях от долу, когато са близо до повърхността, те приличат на паяци движещи се по огледало. Плуват натам, накъдето ги понесат вълните, изяждайки всичко, което срещнат по пътя си.

Октопод Вондерпас (Wonderpus)

Притежаващ едно от най-интересните латинските имена в животинският свят Wunderpus photogenicus е излкючително хищен октопод, обитаващ филипинското крайбрежие. Името му идва от факта, че хората обичат да го снимат, понеже тези октоподи са много фотогенични. Ловуват през нощта, преследвайки плячката си по дъното на океана, пълзейки с дългите си плоски пипала. Когато дебне жертвата си, яркият цвят избледнява и се променя така,че да се слее със заобикалящата го среда от пясък и корали. Но когато някой се опита да го нападне, той веднага става ярко червен и оранжев, като предупреждение за враговете, да стоят далеч от него.

Като повечето октоподи и Вондерпас са изключително умни. Показвани са филми и клипове, на които този вид октопод гради стена от корали, за да се скрие зад нея. Непрекъснато се научава нещо ново за тях. Открити едва през 2006 г. те сами допринасят за това. Имат рисунък от бели петна на гърба си, който е уникален за всеки отделен индивид, подобно на пръстовите отпечатъци при човека.

Актиния Горгона ​​(Gorgonian Wrapper / Nemanthus annamensis)

Във водите на Индийският и Тихият океан живеят някои от най- разнообразните морски видове на планетата. Сред тях е и Актинията Горгона. Наричат я още Морска анемона. Това красиво създание е хищник. На външен вид не изглежда толкова свирепо, колкото се оказва в действителност. В тялото и се произвежда вещество, наречено книдоцит, което е като малка отровна трошлива граната. Пипалата на анемоната са покрити със слой клетки книдоцит, и когато жертвата се докосне случайно до тях (всъщност милиони пипала), тя „дърпа спусъка”, клетката експлодира, и изстрелва към врага пареща, парализираща течност, като отровни стрели.

Биологичният процес, в хода на който актинията изпуска отровата си, е една от най-бързите реакции в света на животните. За да изстреля смъртоносното съдържание на клетките на нея са и нужни по-малко 700 наносекунди (една наносекунда е една милиардна част от секундата).

  

Риба лъв - Крилата риба (Lionfish)

  

В природата съществуват десет вида крилати риби, и от самосебе си се разбира, че те са сред най-разпознаваемите видове в света. Много красиви и невероятно опасни, всичките десет вида са ендемични. Срещат се само в Индийския океан и южната част на Тихия океан, макар че два вида са били забелязани край източното крайбрежие на Северна Америка през 90-те години. Тази информация обаче се оказала погрешна. Популацията им е много завишена и нямат естествени врагове. 

Този вид риби разполагат с големи отровни шипове, подобни на грива или крила, откъдето възникват имената им. Те са и причината потенциалните хищници да ги избягват.

Безконтролното размножаване и численост се е превърнало в истинско бедствие. Затова изследователи от Хондурас се опитват да обучат акули да ловят този вид риби. Акулите обикновено ги отбягват. По ирония на съдбата най-голямата заплаха за тези хищници са самите те. При липса на храна, те се изяждат една друга.

 

Австралийски пурпурен червей (Bobbit Worm / Eunice aphroditois)

В Австралийският пурпурен червей няма нищо абсурдно или противно. Името му идва от името на една жена Лорен Бобит (Lorena Bobbitt) от едно съдебно дело в САЩ през 1993 г., където се говори за нож и... нещо друго с формата на червей. Той е нещо между грабойд (graboid) от филма "Трусове" и нечестив демон. Дължината му достига до три метра. Заравя се дълбоко в пясъка на морското дъно, оставяйки на повърхността само една малка част от тялото си. Разполага с пет антени, с които долавя жертвите си, и много силни здрави зъби. Когато покрай него премине риба, той се спуска към нея, улавя я и я завлича под земята.

Повечето екземпляри са били открити не в океана, а съвсем случайно в соленоводни изкуствени резервоари или аквариуми. Те попадат там скрити в пясък и почва, взети от океана, след което бавно се развиват без да привличат внимание. През 2009 г. такъв червей е бил намерен в аквариума Синият риф (Blue Reef Aquarium) в ​​Англия. Той е забелязан от работници, след като демонтирали резервоара на аквариума, за да разберат защо всички риби изчезват.