Най - странното пустинно цвете

Едно от най-интересните пустинни растения и със сигурност най-странното диво цвете в Северна Америка е “Pholisma sonorae”Растението,  известно още като „Пустинна храна"(Sand food) не е изцяло паразитно. То израства и се развива от корените на други растения и може да достигне дължина до два метра от дълбочината в пясъка до повърхността. Размера му понякога надвишава размера на растението „домакин”. То всмуква вода чрез  люспестите си корени, която си поделят с гостоприемника по време на суша.

Нефритена лоза – екзотична и многоцветна

Нефритената лоза (Strongylodon macrobotrys) e уникално растение, спечелило си титлата на едно от най - редките и красиви цветя в света. Цветовете му са обагрени с невероятният цвят на морските вълни, необичаен за представителите на световната флора. Среаща се и с имената : jade vine-нефритена лоза, emerald vine – изумрудена лоза, turquoise jade vine - тюркоазено-нефритена лоза,Този вид е бил открит за първи път през 1936 г. по време на научна експедиция до Филипините. По-късно това растение е  било разпознато и в дивата природа на Африка, Югоизточна Азия и остров Мадагаскар. През 1953 г. екземпляри от него са били внесени в Сингапур и на остров Ява с  цел култивиране и отглеждане в ботанически градини.

Призрачна орхидея

Призрачната орхидея (Dendrophylax lindenii) е многогодишен епифит от семейство  орхидеи и е много рядък вид. Расте в Куба, Флорида и на Бахамските острови. Други имена с които е известна са  палмово поли и орхидея бяла жаба. Латинското си име  получава  от името на откривателя си, белгийския колекционер Жан Жул Линдън (Jean Jules Linden), който срещнал този вид  за първи път в Куба през 1844 г. Много по-късно тя е била забелязана и в национален парк „Евърглейдс”във Флорида.

            Цветето е уникално, интересно и красиво, да  му се полюбуваме.

Пурпурна полярна роза

         Европейската лиственица (Larix) e дърво от сорта на хвойните, достигащо височина 30 - 50м. и диаметърът на ствола 80-150 см. Короната на младите фиданки е  коносувидна, но с разрастване на клоните добива неправилна форма. Кората при възрастните екземпляри е надлъжно напукана, с кафяв или сиво-кафяв цвят а вътрешните слоеве са червено-кафяви с дебелина 2-4 см.  Младите клони са  сивкаво-жълтеникави без листа. Връхните пъпки са малки,  сферични, а страничните – полусферични. Листата -  игловидни и меки, светло-зелени са събрани в снопчета.

Световна банка за посадъчен материал

 На остров Шпицберген в архипелагът Шпицберген, Норвегия (Globalt sikkerhetshvelv for frø på Svalbard) се намира тунел – склад, в който се съхраняват проби от семена на основни селскостопански култури.

Световната банка – семехранилище на посадъчен материал е създадена през 2006 г. под егидата на ООН, за да спаси семената на всички земеделски растения съществуващи в света. Проектът се финансира от Норвегия и струва 9 милиона щатски долара.

Мистичната красота на черните рози

В село Халфети (Halfeti), Турция растат особен вид рози, които се считат за изключително редки. Отличават се с необичайният си цвят. Те са толкова черни, че изглеждат като изкуствено боядисани, но всъщност това е естественият им цвят. Има нещо изключително примамващо в тях. Въпреки, че изглеждат в перфектен черен цвят, те всъщност са много тъмно червени. През пролетта разцъфтяват в тъмно червено, а през лятото цветът им се сменя с черен.

            Тези рози растат само през лятото и само в това малко турско селце. Необичайният им оттенък се дължи на уникалните почвени условия и нивото на рН в местните подпочвените води.

Кокедама – японска техника за разсаждане на цветя

Пролетта е най-подходящото време за пресаждане на цветята у дома и в градината. Точно сега е моментът да помислим и се погрижим за тях. Ако старите саксии и кашпи ви навяват скука, а ви се иска нещо ново, оригинално и различно, ние ви представяме една нова и не много известна техника за разсаждане на цветя. Нарича се Кокедама.

Кокедама или (кусамоно) означава "Бонсай за бедните." Тази техника е измислена от бедните японски селяни, за които техниката бонсай била недостъпна, поради скъпите съдове използвани за това изкуство.

Китайското цвете руна (Chinese Fleeceflower)

Това китайско растение не е известно с красиви цветове, както всички цветя по света, а с плодовете си, които поразително приличат на малки човечета. То се отглежда в Китай и се ползва от населението почти като панацея.

Китайците изваждат тези малки подземни жители изпод земята, за да използват беззащитното телце за лекуване на всички болести, включително импотентност, рак, СПИН, деменция, и други.

Гъби – изумителни форми и цветове

Гъбите (Fungus) са съставна част от една голяма група организми, която включва дрожди, плесени, както и по- познати видове гъби. Тези организми са класифицирани като „Семейство гъби” което е отделено от тези на растения, животни, протисти и бактерии. Основната разлика е, че клетките на гъбите имат клетъчни стени, които съдържат хитин, а клетъчните стени на растенията и някои протисти, съдържат целулоза. Разлика има и в клетъчните стени на бактериите.

Тези и други различия показват, че гъбите образуват самостоятелна група от свързани организми. Разделът от биологията, която изучава гъбите се нарича микология. Той се разглежда като дял от ботаниката, въпреки че това е отделно семейство в науката за класификация. Генетични изследвания показват, че гъбите са по-тясно свързани с животните, отколкото с растенията.

Семейството на гъбите обхваща огромно разнообразие от видове, вариращи от едноклетъчни, до много едри. Въпреки това, не се знае достатъчно за действителното им биоразнообразие. Предполага се, че видовете гъби са между 1 500 000 – 5 000 000.  От тях само около 5 % са били официално класифицирани.

Именно разнообразието от видове гъби ще ви покажем днес – разнообразие от причудливи форми в прекрасни цветове. Подгответе се да станете свидетели на невъобразима красота.

Дърво с избухлив характер

        На територията на Южна Америка и в няколко ботанически градини по света, може да се види интересен дървесен вид - Стрелящо дърво. Наименованието произлиза от отличителните свойства на плодове му. На външен вид те ​​изглеждат като гюллета, а и теглото им е няколко килограма. Но с това не свършват приликите. 

Узрелите плодове падат на земята  със страшен грохот, като изстрели от оръдие. А ако силен вятър го залюлее, отдалече се чува същинска канонада.

Да се скриеш от дъжда под такова дърво, би било истинско изпитание равно на самоизтезание.

Научното му наименование е (Couroupita guianensis). Известно е с много имена, но едно от най-използваните е "Стрелящо дърво" (Cannonball tree). Разклоненият му ствол се покрива от плодове с диаметърът до 30 см. На едно дърво те могат да достигнат повече от 300 броя.              Периодът на съзряването им продължава 8-9 месеца. Узрелите плодове падат на земята и се разделят на две половини, излъчвайки неприятна миризма. Местните хора ги използват за храна.

През февруари и март дървото се окичва с едри, красиви цветове със силен, сладникав аромат и ярка окраска. Те са събрани в съцветия, размерът на които може да достигне 3 метра. Цветовете имат дебели, непропорционални за обхвата им стебла, но когато мястото на цветовете заемат плодовете, става ясно защо крехките на вид цветове са израснали на такава здрава основа.

             По плътност плодовете приличат на кокосовите орехи.

 Не се препоръчва сядане за почивка под този гигант.

Уникална ябълка-хибрид озадачава с невероятната си генетика

Мел Стейпълс била смаяна, когато видяла ябълка наловина зелена, наполовина червенa, отгледана в собствената и градина в Кингстън (Kingston) - Южна Тасмания. След публикуване на снимките в социалните мрежи, експертите по храните и нейните приятели били еднакво изумени, тъй като никога преди не са виждали нещо подобно.
Ябълката изглеждала така, сякаш някой е взел половин зелена ябълка и половин червена превъзходна и е залепил двете половинки заедно.

Кралицата на нощта (Epiphyllum oxypetalum)

Известно още като Цъфтящ през нощта Сириус (Night blooming cereus), ексцентричното растение с въздушни корени, достига внушителни размери. Цъфти с ефектни, едри, кадифенo-бели цветове. Те се появяват само веднъж в годината, само през нощта и умират с утрото.
Член на семейство кактуси, то е открито не в пустинята, а в буйните дъждовни гори на Мексико. Този вид не е много познат, макар да се твърди, че на него са посветени стихове и песни.


Наричат го с различни имена. Известно е като Кактус орхидея, Цъфтящ през нощта Сириус и с латинското наименование Еpiphyllum oxypetalum.
Растението е епифит (epiphyllum, epiphyte), което означава, че расте върху други растения, най-често големи дървета, сгради, телеграфни жици, но не е паразит. Абсорбира хранителни вещества от околната среда - въздуха, дъжда, както и от близките до него растения, но не и от дървото върху което се е прикрепило.

Приспособява се към средата с видоизменени листа, които всъщност са стъбла. С тях се захваща и придържа, като с шипове, пълзящи нагоре - здраво и стремително. Те му служат и за всмукване на необходимите  хранителни вещества.
Цъфти през пролетта. По време на цъфтежа листата имат по-бавен разтеж. Те започват да нарастват след периода на цъфтене, т.е. през лятото и есента, и тогава израстват с впечатляваща скорост. Цъфтенето започва през нощта с малки пъпки, които бързо образуват цветни стъбла, които още по-бързо се разпространяват и обхващат цялото растение. Цветовете се спускат грациозно по дългите лозници, достигайки до 12 инча (около 30 см). На сутринта окапват, без да оставят никаква следа.  
            
Освен че цъфти с прекрасни, ароматни цветове, сириусът ражда и малки червено-оранжеви, продълговати плодове, годни за консумация, които в миналото са били източник на храна за индианците.
Растението не е придирчиво и се отглежда много лесно, понеже не се нуждае от много вода и светлина.
Любопитно за него е, че цъфти дори повече при неблагоприятни условия, когато съществуването му е застрашено.
Има впечатляваща продължителност на живота. При подходящи условия може да преживее десетилетия и да достигне височина до 20 фута (около 6 метра).

Този кактус може да се отглежда и при домашни условия. Нужна е почвена смес от пясък за дъното на саксията и слой рохкава пръст върху него. Това подпомага  бързото оттичане на водата. Растението не обича много влага. Полива се когато пръстта е изсъхнала. Подхранва се с равни части калий, азот и други витамини. Добре вирее на непряка слънчева светлина.
Кралицата на ноща е заслужила името си с прелестните цветове и пълзящи лозници, простиращи се навсякъде, където могат да се захванат. Лесно е за отглеждане и е истинско удоволствие да се наблюдава, защото изглежда различно всеки ден.

Магарешки уши - Donkey Ears (Kalanchoe gastonis bonnieri)

Хората го обожават и искат да го притежават. Магарешки уши (Donkey ears) е сукулентно растение, любимо на всички, които го познават. 

Какво толкова ги привлича в него: 
   ·    уникални листа 
   ·    мини израстъци по връхчетата на листата - за размножаване 
   ·    високи, стройни стъбла 
   ·    ярки червени или жълти съцветия - камбанки 
   ·    птичките колибри - чести гости за нектар

Родината му е остров Мадагаскар. Познато е и с имената: Гигантско калахое (Gigant Kalanchoe), Уши на муле (Mule ears) и латинското Kalanhoe gastonis bonnieri.

     Листата му имат форма, която наподобява магарешки уши, откъдето носи и името си. В процеса на израстване, докато са още малки, цветът им е светло зелено, сивкаво - бял. Колкото повече порастват, те се уголемяват, издължават и изпъкват. Достигат до 12 инча или приблизително около 30 см. Цветът им придобива по-тъмен оттенък и по тях избиват характерни, тъмни петна (mule spots). 
     Растението дава ярко обагрени в червено или жълто, красиви цветове, които изглеждат като звънчета. Съцветието привлича всякакви видове насекоми, пеперуди и най - малките птички в света - колибри. 
     То е екземпляр от вида сукулентни и може да расте еднакво добре на открито и закрито при умерен климат. 
     Не изисква много грижи. Издържа дълъг период от време без да се полива. Засажда се в саксия с пръст или на открито, ако е възможно да се предпази от измръзване. Може да се държи навън и да се внася на закрито през зимата. 
     Необходима е голяма саксия, за да има достатъчно място за израстване. Почвата трябва да е пропусклива - смес от торф, пръст и пясък. Може да се добавят малки камъни на дъното за подобряване на дренажа. Най – добре за растението е да се остави на място, където ще има и слънце и сянка. През зимата се препоръчва да бъде изложено на слънчева светлина. Полива се веднъж в седмицата, а може и по-рядко. Просмукването на почвата с вода може да го увреди. Най-добре да се изчака да изсъхне, преди следващото напояване. Полива се само колкото да се навлажни пръстта.

   Малките израстъци (baby plants), които се появяват на върха на листата, може да се откъснат и засадят в почвата. От тях порастват нови растения. Много често те и сами падат и се захващат в пръстта около него.

     Ако е необходимо, подхранващи торове се добавят направо в почвата при засаждането или се смесват с водата, когато се полива. Ефектно екзотично растение с висящи червени или жълти цветове, удоволствие за всеки дом или градина.

Кактус - Бичът на треньора (Coachwhip cactus)

 






























Много и все интересни имена са измислени за това растение - Дървото-свещ (Candlewood), Елегантно дърво (Slimwood), Кактус-бичът на треньора (Coachwhip cactus), Kактус Лоза (Vine Cactus), Пламтящият меч (Flaming Sword), Жезълът на Якоб (Jacob's Staff), Окотило(Ocotillo).

То е разпространано в Соноранската пустиня (Sonoran Desert), която се намира в югозападната част на САЩ и Северно Мексико на ширина 23 ° до 33 ° на север и дължина 107 ° до 112 ° на запад.
Теренът на пустинята е открит и каменист, а почвата е добре отводнена. Котата на пустинята Соноран е около 5000 метра. Средната годишна температура е 90 ° F, а средния годишен валеж е много оскъден.

Много растения са характерни за тази пустиня, но един процент се заема от този храст. Освен в пустинята Соноран, той се среща и в пустините Чихуахуан (Chihuahuan) на Югоизточна Калифорния, Западен Тексас и на юг в Мексико.

Може да се види в изобилие на югозапад, защото почвата там е почти суха. Расте по каменисти склонове, плата, равнини и пустинни пасища. Той е широколистен, устойчив на суша храст. От короната на корена му израстват стъбла, които достигат от 9 до 30 метра височина. Стъблата му растат във формата на букавата "S". Получената структура прилича на обърната фуния. Покрити са с бодли с размери до 3 – 4 см. (1,5 инча).      
Листата са плътни, разположени са нагъсто и изглеждат, като направени от кожа. Израстват по няколко пъти по време на вегетация, в зависимост от количествата паднали валежи. Овални, тесни и дълги, достигащи до 5 см., те може да поникнат в рамките на 3 до 5 дни по време на дъждовете. През сухият период потъмняват и опадват. След като листата окапят, стъблата придобиват вид на дърво и по тях се оформят шипове.

 Растението може да просъществува с оголени стръкове дълго време, понеже корените му са надълбоко, без достъп до вода.

 То се е приспособило към околната среда. Коренът е повърхностен, но представлява обширна коренова система, която служи за събиране на дъждовна вода. Чрез нея растението получава и храна. През сухият период е на фотосинтеза.

 Цветовете са гиздави, ярко червени съцветия. Всеки поотделно има форма на тръбичка. Цъфти през пролетта - от март до юни, а понякога и по до късно, в зависимост от валежите.

 Опрашва се от колибри, които обичат меда и нектара произведен от него. Миниатюрните птички се хранят от цветовете, докато пътуват на север от Мексико до планините на западните Съединени Щати.

 Храстът не е застрашен от изчезване. Той е култивиран и се отглежда и в разсадници. Размножава се лесно от семена и резници. Може да бъде засаден по всяко време на годината.

 Често се използва като жива ограда, за да спира хора и животни, преминаващи през забранени площи.

 Това растение е една успешна пустинна приказка. То се е адаптирало към околната среда и е еднакво полезно за хората и за животните.

Мадагаскарска палма (Pachypodium lamerei)

Ако човек не пътува до Африка, няма как да я види в естествения ѝ размер и цъфтеж. Цъфти от пролетта до лятото. Цветовете ѝ са сияйно бели, с едва доловим аромат. По форма и цвят наподобяват бялата Плумерия (Plumeria), която вирее в Хавай и от чиито цветове се нижат гирляндите, с които окичват туристите.
Естественият хабитат на този вид е остров Мадагаскар.


Тя е сухо тропично, месесто растение - сукулент (succulent), което не е нито дърво, нито палма.
Стволът е лъскаво-сребрист, покрит с дълги остри и твърди бодли по дължина на стъблото и клоните. Това е естествената защита на растението от животни. Листата са само в горната част на стъблото, както при палмите. Цветове разцъфтяват при напълно развитите, растящи на открито екземпляри.
Преди първият цъфтеж през  пролетта, това растение образува удивителни семенни шушулки, които приличат на краставици. Когато се отворят, в тях се виждат голям брой семена с белезникави крилца. Ако тези семена се засеят, 90% от тях покълват само за 3-4 дни.
Може да се отглежда и в домашни условия. Небоходимо е да се осигури слънчево кътче, но вирее добре и на полусянка. За предпочитане е песъчливата почва с торфен мъх и отличен  дренаж, както при повечето сукуленти. Мадагаскарската палма е добро начало за начинаещите любители на растения. Отглежда се лесно. Има нужда от малко вода, а през зимата още по-малко. През топлите и горещи месеци също не се полива много, но последователно, а подхранването е по-обилно, за максимално бърз растеж и красота.

Слонска стъпка - Elephant foot plant (Dioscorea elephantipes)

Най-причудливите дизайни в света са създадени от природата.  Слонска стъпка е сред най удивителните представители на флората на нашата планета.

Нарича се още Хотентотски хляб (Hottentot bread). Странно на вид пълзящо растение от семейството на сладкия картоф (Dioscoreaceae). Всъщност това са голям род растения с характерните за тях лозници и сочни грудки.

     Особеното за този вид е, че се различава с едър дървесен клубен, по-голямата част, от който е изложен над почвата.

     Родината му е район в южната част на Африка. Среща се от 150 до 1200 метра надморска височина сред трънливи и сукулентни храсти. Клубенът - сочна грудка -  наподобява крак на слон или черупка на костенурка.
     Местното население се е изхранвало с него в дълъг период на глад. Оттам произлиза името "Хотентотски хляб". Наречено така на името на умен мъж, спасил хиляди гладуващи в Африка, като им показал, че може да се яде.

     Полезен е и с високите нива на сапонини (saponis) - група химически съединения, от които се извлича суровина за стероидните лекарства подпомагащи лечението.    

     Клубенът може да достигне до 1 м (3 фута) в диаметър. Измервани са екземпляри с тегло над 450 кг (£ 100). От този корен-пън всяка година израстват тънки пълзящи стъбла с малки листа. Листата имат сърцевидна форма и излизат от главния, подобен на лозница израстък.

     Кората на клубена е твърда, оцветена в сиво-кафяв цвят, изградена от дебели коркови плочи, подобни на тези на костенурката. Някои я оприличават на кожата на слон, откъдето носи името си. Вътрешната тъкан е жълтеникаво-бяла, непрозрачна и много крехка.

     Спящо през зимата, растението се събужда през пролетта и започва да се развива много бързо.

     Вирее в пустини, в градини и оранжерии. Размножава чрез семена.

     Може да се отглежда в домашни условия. Препоръчват се саксии от теракот, за да се осигури по-добър приток на въздух в почвата и по-добро отводняване. Изискванията са както при другите сукулентни растения - силно пропусклива почва, оскъдно напояване, съчетано с много слънце и светлина. Тази комбинация дава най-добри резултати. Поливат се по време на вегетация. Пръстта се оставя да изсъхне напълно, преди да се полее отново. За да се намали риска от загниване, се извършва в топли и светли дни.

      Подхранва се веднъж месечно, с подходящи за този вид торове. 
      В оранжериите се отглежда при минимална температура от 12 - 15 ° C. Уместно е да  споменем, че растението трябва да се наблюдава и предпазва от нашествия на насекоми - вредители. 
      Уникален и оригинален сукулент. Би бил гордост за всеки любител на екзотиката, който го притежава.