Пурпурна полярна роза

         Европейската лиственица (Larix) e дърво от сорта на хвойните, достигащо височина 30 - 50м. и диаметърът на ствола 80-150 см. Короната на младите фиданки е  коносувидна, но с разрастване на клоните добива неправилна форма. Кората при възрастните екземпляри е надлъжно напукана, с кафяв или сиво-кафяв цвят а вътрешните слоеве са червено-кафяви с дебелина 2-4 см.  Младите клони са  сивкаво-жълтеникави без листа. Връхните пъпки са малки,  сферични, а страничните – полусферични. Листата -  игловидни и меки, светло-зелени са събрани в снопчета.

 Лариксът цъфти напролет веднъж на 2-3 години, когато се появяват новите листа. Мъжките реси са жълтеникави. Яйцевидни по форма, пурпурночервените красиви цветове върху голите клони са всъщност бъдещите шишарки. Когато узреят цвета им се сменя с кафяв.

Корените проникват дълбоко в земята, осигурявайки стабилна ветроустойчивост. Новите  корени често  израстват навън.

        Това дърво е рекордьор по дълголетие. В природата обикновено живее от 500 -750 години, но в сибирските гори се срещат и хилядолетници. Разпространено е от Америка до Европа. Често срещано е в Латвия. През зимата листата му падат и това го отличава от другите дървета в семейство иглолистни. 

То е по-плътно и по- здраво от бора и дъба. Устойчиво е на разяждащото въздействие на влагата и насекомите. От дървеният материал на лиственицата в древността са изработвали ритуални съдове, по късно телеграфни стълбове и траверси. Използвано е и в корабостроенето.

От него са  направени подпорните колони на Исакиевският събор в Санкт Петербург и сградите във Венеция. Предпочитано е защото издържа на разрушителната сила на морската вода.  В Москва от дървесина на лиственица е построен храмът Свети Василий Блажени, а в много замъци и музеи по света подовете са покрити с паркет от същото дърво.

     Много народи го  считат за символ на безсмъртие и дълголетие. 

       Източник: vilingstore.net / open.az