Гривест гълъб

Гривест, или никобарски гълъб (Caloenas nicobarica) е един от най-красивите представители на семейство гълъби и последният оцелял от едноименния род на гривестите гълъби.

Неговата визитна картичка - искряща изумрудено-лазурна огърлица от дълги пера, спускащи се около шията му подобно на пъстроцветна мантия. При благоприятна светлина под лъчите на яркото слънце, оперението му изглежда така, сякаш всички цветове на дъгата се преливат в него. На сянката цветовете избледняват и предават на  птицата малко по-прозаичен вид. 

Родина на гривестия гълъб са малките острови в източната част на Индия - от Никобарски и Андамански, до Соломоновите острови и островите на Нова Гвинея. Те живеят на малки ята или по двойки в джунглата, предпочитайки необитаемите острови на Малайзия, Камбоджа, Тайланд, Индонезия и Филипините.

Уединеният начин на живота, при който той практически няма врагове, е оставил своя отпечатък върху външния му вид. Тази тежка птица, с тегло около шестотин грама, достигаща почти четиридесет сантиметра дължина, не обича много да лети.

Макар, че ята гривести гълъби често се виждат летящи между островите в търсене на храна, голяма част от времето си те прекарват на земята. Природата е дарила тези птици със силни издръжливи крака, издаващи опитни „пехотинци”. Единствено наближаваща опасност може да ги застави да напуснат обичайното за тях място на земята и да търсят убежище в клоните на дървета.

През деня се събират на ята по няколко десетки индивида. Прелитайки от един остров до друг, те достигат чак до континенталната част на Югоизточна Азия в търсене на семена, плодове, горски плодове, ядки и насекоми.

Особеното устройство на стомаха им помага да смилат ядките с черупките толкова добре, сякаш са разбити с чук. За разлика от другите видове, никобарските гълъби летят в колони. За да се ориентират в ятото, им помагат и белите опашки, които им служат като своеобразен компас.

В началото на размножителния период те отлитат на един от отдалечените, необитаеми острови, покрити с гъста тропическа растителност. Подобно на повечето гълъби, те са моногамни и избират един партньор за цял живот.

Дългогодишното  познанство не изключва ухажването и брачният танц, който може да продължи няколко дни. В основата на сватбената церемония са всевъзможни поклони и реверанси, а украсената с ярки багри мантия се вдига на горе. След приключване на тържествената част размножителният период започва. Мъжкият избира подходящо място за гнездене на няколко метра от земята и събира клонки, от които женската изгражда здраво и удобно гнездо.

При мътенето на яйцата и двамата родители вземат участие, като се редуват на всеки две седмици. Излюпените пиленца са слаби, беззащитни и са под грижите на възрастни до първите три месеца от живота си.

Освен с яркото си оперение, гривестият гълъб е известен и като най-близкият родственик на птицата додо, изчезнала в средата на 17ти век. Този факт е официално потвърден от учени от Оксфордския университет, след проведен ДНК анализ през 2004 г.

Източник: zoopicture.ru