Stemonitis axifera е тип слузест мухъл. Най-често се развива върху мъртва дървесина. Има характерни червеникаво-кафяви споранги подкрепени от тънки стъбла.
Видът е описан за първи път през 1791г. като Trichia axifera от Жан Батист Франсоа Пиер Боаяр. През 1889 г. обаче, Хюстан Томас Макбрайд отнася този вид към рода Stemonitis.
Стемонитите са сред най-отличителните и елегантни форми на слизестите видове. Спорангите са тънки и крехки и достигат няколко сантиметра височина. Стъблото се простира до горната част, като главна подкрепяща колона. Напълно развитите спори са кафяви. Те израстват на кичури и прорастват от слизеста материя. Лесно се разпознават.
Тези странни организми не могат да намерят мястото си в системата изградена от биолозите - дали са растения - гъби, или прости животни - амеби. И като се вземе предвид, че през последното десетилетие гъбите вече не принадлежат към растенията, а са изолирани в специален отдел наречен царство, заедно с царствата на растения, животни, бактерии и вируси, случаят доста се обърква.
В някои страни са известни като слузести гъби или мухъл. Голямата част от живота си те прекарват като голите охлюви в слизеста маса, понякога доста голяма - до няколко десетки сантиметра в диаметър - тогава са амеба. Самата тя представлява огромна клетка с хиляди ядра. Това вече наричаме плазмодий. Той живее в гората под опадали листа, върху изгнили дървета и по всякакви растителни остатъци. Пълзи със скорост от около един сантиметър в час. С цялото си тяло и разклонения поглъща органични вещества от разлагащи се растителни тъкани, а като амеба се храни с живи бактерии и мицела на гъбите.
При подходяща температура и влажност на въздуха, неговата плътна обвивка се разпуква и оттам се появяват от една до четири подвижни клетки, наподобяващи амеба. Затова са ги нарекли миксамеба.. Това обаче не е единственият вариант на развой на събитията. Ако спората попадне във вода, тогава се появяват енергични вретеновидни клетки снабдени с две камшичета и много добре приспособени за движение във водна среда – това са зооспори.
В случай обаче, че средата която обитава стане прекалено суха, плазмодият замира, „изпада в кома” и се покрива със суха твърда кора. След известно време от кората започват да растат така наречените плодни тела. Повечето видове са много красиви, ако се наблюдават под леко увеличен микроскоп. Вътре в плодовите тела се развиват спори. Когато тялото се пукне, спорите са разпръскват от вятъра. Попаднали в благоприятни условия, спорите покълват и развиват плазмодий. Жизненият цикъл започва отново.
Във всяка миксамеба или зооспора има ядро, съдържащо хромозоми. Клетките са активно движещи се и се хранят с бактерии. Размножават се безполово като просто се разделят на две. При промяна във влажността и миксамебите и зооспорите лесно се превръща от една в друга, а ако настъпят неблагоприятни условия те се покриват с плътна обвивка и изпадат в състояние на покой. Оказва се, че на този етап от живота си те са подобни на едноклетъчните животни, затова са ги обособили в отделна група „Mycetozoa” т.е. "гъбо-животни."
По-нататък става още по интересно. Ако достигнат много голяма плътност и запасите от храна се изчерпят, миксамебите и зооспорите се сливат по двойки и всяка двойка образува клетка с ядро, съдържащо двоен брой хромозоми. Тази клетка започва да расте стремително бързо, като при добри условия увеличава размера си няколко пъти на ден, а вътре в нея се извършва деление на ядрото, така, че с времето достигат няколко хиляди. Така се образува гигантска многоядрена клетка - плазмодий.
При някои видове плазмодият рядко превишава няколко сантиметра в диаметър, но при фулиго (Fuligo) например, са откривани случаи с размер на футболна топка.
Източник: gapp.az
Няма коментари:
Публикуване на коментар