Обир на банка „Banco Central” - Форталеза, Бразилия
През 2005 г. във Форталеза, Бразилия е извършен обир на "Banco Central”. Този обир се смята за най-големият в историята. Една малка банда успява да построи тунел, дълъг малко повече от 76 километра, който води до трезора на банката, използвайки за прикритие намиращия се в съседство бизнес по озеленяване.
Тунелът, който са успели да изкопаят за три месеца, е имал осветление и климатична инсталация за пречистване на въздуха. Бандата успява да проникне и да задигне 71,6 милиона долара, което приблизително се равнява на 160 млн. бразилски реала.
Само 8 от 25-те души участвали в обира са били арестувани, а Луис Фернандо Рибейро, смятан за главен организатор, е бил убит при опит за отвличане. Другите участници все още не са разкрити и парите не са възстановени.
Източник: differentphotos4you.blogspot.com
Източник: differentphotos4you.blogspot.com
Обир на частният музей за изкуство на Emil Georg Bührle
Помещението, в което са били закачени откраднатите картини
През 2008 г. в Цюрих, трима мъже с маски за ски влизат в частен музей посред бял ден, грабват четири шедьовъра от 19-ти век, хвърлят ги в един микробус и отпрашват, извършвайки успешно един от най-големите и дръзки обири на произведения на изкуството на всички времена. Това е вторият обир на картини за милиони в Швейцария за по-малко от седмица.
Денят е неделя, тримата влизат в музея на Emil Georg Bührle и успяват да вземат четири картини - на Сезан, Дега, Ван Гог и Моне, чиято обща стойност се изчислява на около 163 милиона долара, но не са докоснали най-ценните произведения в колекцията. Предполагаемата причина е, че тези творби са били окачена в една и съща стая.
Те са влезли в музея едва половин час преди края на работното време - в 17:00. Един от тях извадил пистолет и наредил на ужасения персонал и посетителите да легнат на пода, докато другите двама сваляли картините от стената. По-късно те са забелязани да стърчат в задната част на бял микробус, който крадците използвали, за да се измъкнат.
Служителите на музея не са проверявали посетителите, не са имали и метални детектори, тъй като входната зала на сградата била твърде тясна. Колекцията е била поместена във вила от 19-ти век в тих жилищен квартал, където офисите граничат със стари вили и обширни частни паркове.
В сряда през нощта същата седмица, преди този обир, е извършен друг в близкия град Пфефикон. Крадци са задигнали две картини на Пикасо на обща стойност около 4,4 милиона долара.
Швейцария е слисана не само от загубата на половин дузина шедьоври от художници като Пикасо и Моне, но и от привидната лекота, с която крадците успяват да се измъкнат.
И при двата обира вниманието е насочено към произведения на изкуството. Подобни обири не е имало, откакто престъпници в Норвегия откраднаха емблематичната картина "Писък" и "Мадоната" на Мунк, през август 2004 година.
Смята се, че кражбата в Цюрих е най-крупния обир на картини в Европа.
Оценките на такива редки и трудно продавани творби обикновено варират, но стойността на картините откраднати в скандалният грабеж през 1990 в „Isabella Stewart Gardner Museum” в Бостън, го превръщат в най-крупния от този вид в американската история. Според сайта на Федералното бюро за разследване, стойността на откраднатото е около 300 милиона долара.
Подобно на откраднатите картини на Мунк, които са били оценени на 121 милиона долара, тези от Цюрих се считат за доста значими произведения и толкова известни, че на практика са непродаваеми.
"Момче в червена жилетка"
„Каунт Лепик и неговите дъщери” на Дега - рисувана около 1871 г., не е толкова ценна като другите откраднати картини и е по-посредствена в сравнение с най-добрите му портрети.
„Каунт Лепик и неговите дъщери”
Подборът на плячката и стойността и, навежда на мисълта, че обира е случаен и доста нагъл.
Колекцията на Emil Georg Bührle от художници импресионисти и пост-импресионисти e считана за една от най-добрите в частен музей в Европа.
Полицията се опитала да свърже обира в Цюрих и кражбата на Пикасо в Пфефикон, но връзка не е открита.
По време на разследването, освен въпроса кои са извършителите, възниква и този, защо са откраднати точно тези картини, след като е почти невъзможно да бъдат продадени.
Специалистите твърдят, че кражби извършени по поръчка на частен колекционер, каквито се популяризират по филмите, са мит и фантастика. В живота това не се случва.
Фактът, че няма купувачи, донякъде улеснява работата на полицията да открие и възстанови някои творби, като картините на Мунк, които бяха възстановени през 2006 година. Крадците трудно намират някой да купи плячката им, въпреки че се опитват да я пласират и това увеличава шансовете на полицията.
В тази история има един интересен детайл - един от тримата крадци е говорел немски със славянски акцент, което стреснало швейцарците, че страната им се е превърнала в дестинация за чужденци – престъпници.
Активният ски сезон по онова време, с голям брой туристи, влизащи и напускащи държавата, е било много удобно време за крадците да влизат и излизат незабелязани.
Колекцията на индустриалеца Emil Georg Bührle, се счита за доста спорна, макар да съдържа впечатляващ набор от картини. Той е бил главен доставчик на оръжие за съюзническите сили по време на Втората световна война.
Установено е още, че в нея се намират и няколко произведения, продадени в началото на тази война на сравнително ниски цени, от европейски евреи, бягащи или преследвани от нацистите.
Източник: nytimes.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар