Кактус - Бичът на треньора (Coachwhip cactus)

 






























Много и все интересни имена са измислени за това растение - Дървото-свещ (Candlewood), Елегантно дърво (Slimwood), Кактус-бичът на треньора (Coachwhip cactus), Kактус Лоза (Vine Cactus), Пламтящият меч (Flaming Sword), Жезълът на Якоб (Jacob's Staff), Окотило(Ocotillo).

То е разпространано в Соноранската пустиня (Sonoran Desert), която се намира в югозападната част на САЩ и Северно Мексико на ширина 23 ° до 33 ° на север и дължина 107 ° до 112 ° на запад.
Теренът на пустинята е открит и каменист, а почвата е добре отводнена. Котата на пустинята Соноран е около 5000 метра. Средната годишна температура е 90 ° F, а средния годишен валеж е много оскъден.

Много растения са характерни за тази пустиня, но един процент се заема от този храст. Освен в пустинята Соноран, той се среща и в пустините Чихуахуан (Chihuahuan) на Югоизточна Калифорния, Западен Тексас и на юг в Мексико.

Може да се види в изобилие на югозапад, защото почвата там е почти суха. Расте по каменисти склонове, плата, равнини и пустинни пасища. Той е широколистен, устойчив на суша храст. От короната на корена му израстват стъбла, които достигат от 9 до 30 метра височина. Стъблата му растат във формата на букавата "S". Получената структура прилича на обърната фуния. Покрити са с бодли с размери до 3 – 4 см. (1,5 инча).      
Листата са плътни, разположени са нагъсто и изглеждат, като направени от кожа. Израстват по няколко пъти по време на вегетация, в зависимост от количествата паднали валежи. Овални, тесни и дълги, достигащи до 5 см., те може да поникнат в рамките на 3 до 5 дни по време на дъждовете. През сухият период потъмняват и опадват. След като листата окапят, стъблата придобиват вид на дърво и по тях се оформят шипове.

 Растението може да просъществува с оголени стръкове дълго време, понеже корените му са надълбоко, без достъп до вода.

 То се е приспособило към околната среда. Коренът е повърхностен, но представлява обширна коренова система, която служи за събиране на дъждовна вода. Чрез нея растението получава и храна. През сухият период е на фотосинтеза.

 Цветовете са гиздави, ярко червени съцветия. Всеки поотделно има форма на тръбичка. Цъфти през пролетта - от март до юни, а понякога и по до късно, в зависимост от валежите.

 Опрашва се от колибри, които обичат меда и нектара произведен от него. Миниатюрните птички се хранят от цветовете, докато пътуват на север от Мексико до планините на западните Съединени Щати.

 Храстът не е застрашен от изчезване. Той е култивиран и се отглежда и в разсадници. Размножава се лесно от семена и резници. Може да бъде засаден по всяко време на годината.

 Често се използва като жива ограда, за да спира хора и животни, преминаващи през забранени площи.

 Това растение е една успешна пустинна приказка. То се е адаптирало към околната среда и е еднакво полезно за хората и за животните.