Двигателно-нервното увреждане на нервите, води обикновено до симптоми, засягащи мускулите, като например мускулна слабост, схващане и спазми. Обичайно за този вид невропатия е, да доведе до загуба на равновесие и координация.
Пациентите се оплакват, че трудно ходят и тичат. Някои имат чувството, че краката им тежат, спъват се или много бързо се изморяват. Увреждането на нервите на ръцете може да затрудни извършването на обикновени, ежедневни движения: носене на чанти, отваряне на буркани, завъртане на дръжката на вратата.
Сетивното нервно увреждане на нервната система може да причини различни симптоми, някои от които са: нарушено чувство за ориентация, мравучкане, изтръпване, натиск и болка. При този вид, тя често е описвана, като болка от измръзване или разтърсване от електрически ток. Някои от засегнатите имат усещането, че носят невидим "ръкавици" или „чорапи”. Тези усещания се засилват през нощта и могат да бъдат особено мъчителни и болезнени. От друга страна, сетивните нервни увреждания, са способни да доведат и до намаляване степента или отсъствието на каквото и да е усещане.
Автономното нервно увреждане, въздейства предимно върху вътрешните органи и рефлексните функции. То може да доведе до необичайни промени в кръвното налягане и сърдечният ритъм, намалена работа на потните жлези, запек, нарушена дейност на пикочния мехур, неволно изпускане на урина, диария, сексуални смущения и изтъняване на кожата.
Как се поставя диагнозата?
Периферната невропатия понякога е доста трудно разпознаваема. Това не е самостоятелна болест, а съвкупност от симптоми, с различни възможни причини. Стандартният процес за диагностициране на болестта, започва с разкриване на пълната предистория на заболяването, с физически и неврологични изследвания, които имат за цел да установят рефлексите на сухожилията, мускулния тонус и сила, до колко е запазена чувствителността, общото състояние на тялото и координацията. Правят се и кръвни изследвания, за да се измери нивото на витамин B-12. Други тестове, които се изискват са изследване на урина, изследване функциите на щитовидната жлеза и проучване на нервната проводимост, което включва електромиография (измерване на биоелектрическата активност на мускулите и нервните импулси произведени в мускулите).
Лекарите често препоръчват биопсия на някой нерв, от който се взема малка част и се изследва под микроскоп.
Кои рискови групи са уязвими от невропатията?
Рисковите фактори за периферната невропатия включват различни условия и поведение.
• Хора болни от диабет, които рядко контролират нивата на кръвната си захар, е много вероятно да страдат от някакъв вид невропатия.
• Пациенти с автоимунни заболявания, като лупус и ревматоиден артрит, също са изложени на опасността да развият това заболяване.
• Болни, които са били подложени на трансплантация на органи, пациенти с вируса на СПИН и други, които са имали здравословен проблем, при който имунната система е била потисната, попадат в списъка с високо рискови за придобиване на невропатия.
• Като добавка ще споменем и злоупотребяващите с алкохол, както и болни от авитаминозна недостатъчност (особено липсата на витамини от група В).Те също са подложени на повишен риск.
• Невропатия е вероятно да се появи и при хора с бъбречни заболявания, чернодробни заболявания или при проблеми със щитовидната жлеза.
Няма коментари:
Публикуване на коментар